Всеки етап от развитието на човека се превръща в своеобразен прожектор, който осветява и „вижда“ определени дати като важни, а поставя други „дати“ в сянката на безличието и комплекса за нереализираност. Но във всички случаи този „прожектор“ определя дистанцията между постигнатото и очакваното в екзистенциалното битие на неговото „АЗ“.