Актуално

October 22, 2017

Д-р Невена Граматикова, изследовател във фондация „Либерална интеграция“ участва в Трети международен симпозиум, посветен на Юнус Емре

На 19-21 октомври 2017 година в град Маниса (Турция) се състоя научен симпозиум, посветен на великия турски поет-мистик Юнус Емре. Симпозиумът е трети поред от инициативата за почитането на Юнус Емре в рамките на културната програма на община Маниса, превърнала се вече в ежегодна традиция. Проявите в рамките на инициативата „Дните на Юнус Емре“ (16-21 октомври) включваха научен симпозиум; изложба на произведения в стила на класическата османска калиграфия, създадени от ученици, студенти и хора, проявяващи интерес към това изкуство; представяне на традиционен алевийско-бекташийски ритуал „Джем“, посветен на Юнус Емре и с изпълнение на негови стихове и стихове на негови последователи поети; концерт от изпълнения на класически композиции по стиховете на Юнус Емре (иляхи, нефеси) от певческо-инструментален състав за класическа турска и източна музика. Програмата включваше и екскурзия за участниците в симпозиума в град Кула, в който е запазена старинната средиземноморска и малоазиатска архитектура, и в село Емре, където се намира гробницата на Тапдук Емре – духовен учител и наставник на Юнус Емре. Според една от легендите там се намира и един от седемте приписвани на Юнус Емре гробове. Традиционно събитията по повод Дните на Юнус Емре се проведоха под патронажа на кмета на Община Юнус Емре (част от Голяма община Маниса) доктор Мехмет Черчи.

Третият научният симпозиум, проведен на 19-21 октомври 2017 г., беше под надслов „Sevelim Sevilelim” (Да обичаме и да бъдем обичани). В организационния и научния съвет на симпозиума, посветен на Юнус Емре, влизат изтъкнати учени и изследователи от различни университети и центрове в Турция и извън нея. Сред тях са проф. Мехмет Демирджи (Dokuz Eylül Üniversitesi – Измир), проф. Айше Илкер (Университет Джелял Баяр – Маниса), доц. Юнал Шенел (Университет Кятиб Челеби – Измир), доц. Мехмет Ерсал (Университет Кятиб Челеби – Измир), проф. Али Дуймаз (Университет Балъкесир), проф. Али Якъджъ (Университет Гази – Анкара), проф. Алфина Сибгатуллина (Руска академия на науките), проф. Фикрет Тюркмен (Егейски университет – Измир), проф. Йозкюл Чобаноглу (Университет Хаджеттепе – Анкара), доц. Мерсети Исмаил (Академия на науките – Азербайджан) и др. Значителни усилия за организирането на посочените прояви и симпозиума са били положени и от работещите в Отдела по културните въпроси и политики в община Юнусемре (Маниса).

Според организаторите идеята и целта на симпозиума е разкриването и анализирането в светлината на известни и нови извори живота, произведенията, мисловния свят на Юнус Емре, езиковите специфики на стиховете му и посланията, които отпраща съвременния човек, излагането на научни концепции по тези въпроси. Научният форум се явява още един опит да се установи и подчертае мястото на Юнус Емре в литературата, формирането на езика, мисловния и духовния свят на тюркските общности в широк аспект.

Симпозиумът беше открит с изказвания от официалните гости – кметът на Голяма община Маниса и кметът на община Юнусемре д-р Мехмет Черчи. За съжаление встъпителната лекция, която трябваше да бъде изнесена от проф. д-р М. Назиф Мохиб Шахрани от Университета Индиана (САЩ), не се състоя поради обективни причини, възпрепятствали пристигането му. Научната програма включваше седем заседания, на които бяха изнесени много интересни доклади, и едно заключително заседание с анализ на отделните секции и препоръки към организаторите. В симпозиума участваха над 30 учени – преподаватели и изследователи, които представиха свои интерпретации на различни въпроси, свързани с поетичното наследство на Юнус Емре; с духовната атмосфера във времето, което живее; с неговите послания; с писмената традиция, която е тясно свързана с идеите и възгледите, проповядвани от Юнус. Присъстваха представители на Турция, Казахстан, Азербайджан, Туркменистан, Румъния, Босна, Македония, а България беше представлявана от д-р Невена Граматикова (Фондация „Либерална интеграция“).

Тъй като ще бъде утежняващо да представим темите на всички изнесени доклади, затова ще посочим само някои, които акцентираха на глобалното и уникално място на творчеството на Юнус Емре в тюркската и човешката мисъл. Проф. Фикрет Тюркмен от Егейския университет в Измир разгледа мястото на Юнус Емре в тюркския и ислямския свят. На ролята му на визионер и създател на идейна философия, оказала влияние върху едно много широко географско пространство от Алтай до Мала Азия обърна внимание проф. Мустафа Арслан. Интерпретацията на Бога в стиховете на Юнус Емре представи младата изследователка Дерия Ерсьоз. Някои доклади обърнаха внимание и на представите за природата и на тълкуванието на някои понятия в стиховете му. Влиянието и мястото на Юнус в Румъния, Босна, Македония, Казахстан представиха гостите от тези страни Гюлтен Абдулла – Назаре, Еюб Салих, Кязъм Хаджиммейлич, Куанишбек Кензалин. Темата за движението и влиянието на мистичната литература, представяща идентични и сходни възгледи с тези на Юнус Емре, в българските територии под османска власт представи Н. Граматикова (Osmanlı Döneminde Bulgaristan Topraklarında Tasavvuf Görüşlerini İçeren Edebiyatın Dolaşımı Ve Etkisi). В доклада бяха представени съчиненията с мистично съдържание, чиито преписи се съхраняват в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, както и данни от други източници за съчинения, циркулирали сред турско-мюсюлманското население в тези територии.

Интересни бяха и дискусиите след отделните панели. Изнесените доклади в разширен вид ще бъдат публикувани в отделен сборник. Интересна и много полезна за участниците беше екскурзията до град Кула и село Емре, където се намира гробницата (тюрбе) на Тапдук Емре. Също така беше посетена и джамията в същото село, която е изградена в началото на XIX век и е уникална със своите художествени изображения – фрески по стените и купола, които са много рядко явление за този тип култова архитектура. Според нас провежданите симпозиуми в памет на Юнус Емре и неговото писмено и мисловно наследство са една много добра традиция и имат значителен принос в разкриването на постиженията с непреходен и универсален характер на цялото човечество.

Актуално, Дейност